Sep 15, 2006, 7:36 PM

Пустиня е душата

Poetry

3.3K 1 9

Пустиня е душата ми...
Тъй празна е от времето
изгубено
в измъчени мечти.
От сушата
-след чуствата раздавани тъй щедро
без да оставя малко настрани...
От жаждата
обхванала сърцето ми -
пресъхнало след разпиляната любов.
От тишината
-следваща раздялата-
своеобразен послеслов...
Пустиня е!
Тъй глуха и безмълвна
след грохота на ярки чуства
трепкащи в кръвта...
Студена и изгубена
-след огъня вулканен
разпалван диво от страстта...
Жестока е!
След сълзите изплакани
пресъхнали са двете ми очи
...И нищо май не е останало...
Самотен вятърът
бушува в тъжните ми дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Поздрав!
Всички понякога се чувстваме така.

2006-09-16T23:22:10+03:00
ria (Гергана Иванова)

Опустошена душа.В пустинята е зной и студ.Но целият свят не е пустиня. Върви напред и ще стигнеш все някъде...

2006-09-16T12:50:37+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поздравления Меганс!
Нека душата не бъде празна пустиня, тя е обиталището на светлината!

2006-09-16T10:28:30+03:00
Романтик (Христо Костов)

Пустиня е душата ти, Меги, но и там има местенца живот- Оазисите.
А съм сигурен, че и в теб има такъв. А в него всичко, което казваш, че си изгубила.
Поздрави за чудесния стих!!!

2006-09-16T09:45:58+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много болка и тъга си заключила в този стих...
А може би с новия ден пустинята ще се превърне в цветна градина!
Поздрави!

2006-09-16T09:39:59+03:00