В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
 

Пустинята самотна е моят пръв приятел,
пустинята самотна оказа се предател.
Пустинята самотна кръстосвам всеки ден,
не мога аз без нея, нито тя без мен.
 

В пустинята живея откак се помня аз 
и търся път за бягство всеки ден и всеки час.
Накъдето да погледна, виждам само пясък,
не чувам нито дума, не чувам нито крясък.
 

По дюните от спомени безспирно се катеря 
и своя път за бягство как искам да намеря...
А жегата ме мъчи, и жажда ме мори,
единствен пак оазис за мен оставаш ти.
 

Един пустинен вятър ми шепне твойто име,
в една пустинна буря аз чувам "Намери ме..."
И тръгвам да те търся из пустинята самотна,
надявам се да те намеря в тази нощ страхотна.