2.08.2013 г., 21:48

Пустинята

686 0 2

Като през жарка пустиня,
подобна на ада,

преминавам

през земния свят.
След мене

следи не остават,
затрива ги вятър от страх.

Безумни духове,

за мене безплътни,
в злокобен танц
вилнеят във прах.
В лицето ми пясък
без милост хвърчи
и живия блясък
в очи ми гаси.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По смело, не се предавай!
  • Задръж жив "блясъка" в сърцето,
    той тъгите ще заличи,
    и порив на вятър в полето,
    мечтите ти ще съживи..

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...