Пустинята

Poetry

689 0 2

Като през жарка пустиня,
подобна на ада,

преминавам

през земния свят.
След мене

следи не остават,
затрива ги вятър от страх.

Безумни духове,

за мене безплътни,
в злокобен танц
вилнеят във прах.
В лицето ми пясък
без милост хвърчи
и живия блясък
в очи ми гаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

По смело, не се предавай!

2013-08-07T02:17:14+03:00
Sanvali (Санвали)

Задръж жив "блясъка" в сърцето,
той тъгите ще заличи,
и порив на вятър в полето,
мечтите ти ще съживи..

2013-08-03T11:40:49+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0