VWtM (Янчо)
17 9
2.05.2006 г., 19:00 ч.

Пусто 

  Поезия
680 0 5

Пусто е небето, там където ще отидеш ти.

Звездите са далеко, по-далеко ще съм аз, уви.

Здрачът ще е паднал, когато при теб настъпи утринта.

Пътя си ще трябва да поемеш без моята приятелска ръка.

 

Пуста е земята, там където ще се озовеш,

по-пуста е душата, останала сама, във своя свят копнеж.

Слънцето изгрява за теб едно...

пътя ти да озарява и сърцето ти да стопля то.

А него щом погледна, тебе ще съзирам, знам,

че взирайки се в него... ще откриеш моята любов и плам.

 

Пусто е морето без нашите чайки и мечти,

които винаги сме имали, но не сме споделяли, нали?

Но пусто не ще да е морето, изпълнено от моите сълзи,

ти няма да ги видиш, но... мъчно е, боли.

 

Пусто е, но там е по-добре,

където ще летиш със своите ветрове,

където ще постигнеш своите мечти,

където ще откриеш себе си дори,

където винаги ще бъда с теб, помни!

© Янчо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??