Пусто
Пусто е небето, там където ще отидеш ти.
Звездите са далеко, по-далеко ще съм аз, уви.
Здрачът ще е паднал, когато при теб настъпи утринта.
Пътя си ще трябва да поемеш без моята приятелска ръка.
Пуста е земята, там където ще се озовеш,
по-пуста е душата, останала сама, във своя свят копнеж.
Слънцето изгрява за теб едно...
пътя ти да озарява и сърцето ти да стопля то.
А него щом погледна, тебе ще съзирам, знам,
че взирайки се в него... ще откриеш моята любов и плам.
Пусто е морето без нашите чайки и мечти,
които винаги сме имали, но не сме споделяли, нали?
Но пусто не ще да е морето, изпълнено от моите сълзи,
ти няма да ги видиш, но... мъчно е, боли.
Пусто е, но там е по-добре,
където ще летиш със своите ветрове,
където ще постигнеш своите мечти,
където ще откриеш себе си дори,
където винаги ще бъда с теб, помни!
© Янчо All rights reserved.
