VWtM
17 резултата
Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб за тези отминали дни...
Сълзите, те сякаш океан да бяха,
но неизлети сега, нито преди...
Малка принцесо, ти си голяма! ...
  695 
Полека изправям се, бях паднал, уви
с поглед отново в бъдното взрян,
Аз знам, че сърцето, то не греши,
но не знае какво е думата блян.
...
  609 
:.(
Намерил пътят, от него избягал,
своята любов, не доизказал,
своите мисли, за себе си запазил,
своите мечти и чувства погазил.
...
  596 
Дните отиват си леко, с тъга,
оставили само спомена блед.
Залезът тихо приветства нощта,
сковано сега е сърцето от лед.
...
  747 
Когато усетя как милва тревата,
на слънцето как гали лъчът,
вятърът довял далеч аромата
на твоята нежна и пареща плът.
...
  745 
Ако ти деня ми изпълваш,
ако често те срещам в съня,
и моите тайни разбулваш
със поглед и дума една?
...
  844 
Да бягаш в полето обгърнат от вятър,
настръхнал от чувство, замаян, гориш,
не чуваш небето, не чуваш земята,
не ги и докосваш, ти просто летиш.
...
  701 
В зората на залеза виждам светът,
как бавно потъва и тлее мигът.
Разделям се с теб, дано си разбрал,
че грешно моят живот си живял.
...
  730 
Защо изпитвам болка,
щом чувства няма?
А може би е малка,
може би... голяма.
...
  670 
Не, аз не искам страдание, милост,
не искам протегната за помощ ръка.
Аз не ще искам и твоята низост,
аз искам само да знам как да простя.
...
  900 
Дай ми сили аз теб да позная,
щом срещна наистина теб.
Дай ми сили за теб да мечтая
и мисли да имам без ред.
...
  800 
Пусто е небето, там където ще отидеш ти.
Звездите са далеко, по-далеко ще съм аз, уви.
Здрачът ще е паднал, когато при теб настъпи утринта.
Пътя си ще трябва да поемеш без моята приятелска ръка.
...
  679 
За човека бе истина страшна,
за онези, книжчица прашна,
за народа то бе светлина,
за народа, що в кръвта си заспа.
То бе носител на трепет и страх, ...
  640 
В очите ти виждам как свети искра,
обикнала него – човек и душа.
И чуваш как бият сърцата в едно,
усещам, за нея е време дошло.
...
  1046 
Мъка, когато хората късат парче по парче доблестта,
Мъка, когато хората искат да смажат с дела съвестта,
Мъка, когато ги виждам как грачат над малък, безпомощен труп,
Мъка, когато хората плачат, на други да чуваш смехът.
...
  709 
Пак на този кръстопът съм заседнал.
Тук, където идвах и на където вървях.
И може би, ако поне веднъж бях погледнал,
щях да знам, че във кръг се въртях.
...
  597 
И пада слънцето зад хоризонта,
и черен блясък пак в очите ти блести,
и тази нощ със кръв на фронта,
и усмивка лицето ти ще озари.
...
  598 
Предложения
: ??:??