Endlesss
95 112
29.11.2012 г., 11:30 ч.

Пустотата, която... 

  Поезия » Друга
471 0 2
 
 
Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има.
До толкова, че ме намират спомени,
в които никога не съм живяла. А съм жива.
Въпроси ме бодат. Не спрях да питам 
защо луната е червена. И прогаря.
Защо копнежът по Вселени е излишен,
защо не мога просто... да мечтая.
Защо не мога да обичам босоного,
такова лятно, шепа пясък.
С очите си те дишам.
И е странно.
А огънят, запален по средата,
на душата
e червен. И ме прогаря.


~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??