Nov 29, 2012, 11:30 AM
Пустотата, която...
Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има.
До толкова, че ме намират спомени,
в които никога не съм живяла. А съм жива.
Въпроси ме бодат. Не спрях да питам
защо луната е червена. И прогаря.
Защо копнежът по Вселени е излишен,
~Endless~
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има.
До толкова, че ме намират спомени,
в които никога не съм живяла. А съм жива.
Въпроси ме бодат. Не спрях да питам
защо луната е червена. И прогаря.
Защо копнежът по Вселени е излишен,
защо не мога просто... да мечтая.
Защо не мога да обичам босоного,
такова лятно, шепа пясък.
С очите си те дишам.
И е странно.
А огънят, запален по средата,
на душата
e червен. И ме прогаря.
Защо не мога да обичам босоного,
такова лятно, шепа пясък.
С очите си те дишам.
И е странно.
А огънят, запален по средата,
на душата
e червен. И ме прогаря.
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесах и аз!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравявам те!