Пясъчната жена
Залегнете!
Иде Пясъчната жена!
Като стълб
от завихрящ се пясък
тя минава през вас
и ви удря в стомаха.
А в очите ви
хруска, изсъхнал, мигът
и втечнява
до болка
пресушена тъгата ви.
И по кожата ви избиват
капки пот.
Ала Пясъчната жена
за миг
ги попива с косата си
(естествено - пясъчна).
И в никакъв случай
не ù отговаряйте!
Възможно ли е
да се биеш с пясъчен стълб
(тоест - с Пясъчната жена)?
Моделира я
единствено вятърът.
Най-страшното е, когато
използва венозния път
да проникне
в миокарда ви.
Песъчинките
като в пясъчния часовник
монотонно хрущят
и коронариите ви тромбозират,
а след това
се разкапват!
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
никога не бих казала, че тоя текст е твой
и че сама си рекла -поезия е
щото ме кефиш по принцип
та затова... -
Поздрав за стиха!
-
темпераментно описание
-
Страшно ми хареса! Усетено! И усещащо! Поздрав и от мен!
-
Страховита е тази! Настръхнаха ми косите!
Интересен стих. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А ако лирическият ти герой се беше обърнал към д-р Вятър,
за да излекува "тромбозиралите ни коронарии"?