Пясъчни крила
997
0
1
Е, не е съвсем моя тази вина,
че никога не мога да остана
там, където винаги ще съм добра,
и постоянно ще се давя в морска пяна.
Животът мен от малка ме дамгоса
все покоя си да търся по ръба,
да копнея най-много за простора
и единствено до него да не мога да се добера.
Разбрах, когато паднах от онзи камък,
че едва ли някога ще се науча да летя.
Нямах крила - просто дребен недостатък,
с който май трябваше да се примиря.
Но какво да правя, като все ме гъделичка този пламък,
побутва ме, спъва ме във пясъка
и смее се. Усмихвам се и ставам.
И още търся си крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Георгиева Всички права запазени
