6.08.2004 г., 18:10

Пясък

1.9K 0 5
Като пясък от твоите шепи изтичам.
Не ме обичаш вече.Аз не те обичам.
А помниш ли някога как брояхме
песъчинки и лудо влюбени бяхме?

И всяка песъчинка беше ден,
а ти все по-влюбен в мен
името ми нежно шептеше,
пясъчни замъци градеше.

Но срутиха се кулите твои,
забравихме дните спокойни.
Вълна дойде и ме отвлече.
Няма да съм твоя вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НеЗнам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето и тук същата грешка!Първият ти куплет е уникален, но после твърде шаблонно!Можеш го, старай се повече!
  • Браво, супер е.
  • Също много сполучливо произведение!Съжалявам само,че е създадено от болка!
  • хмс,има връзка ,да...особено последните публикувани,всичките са за едно и също момче...тва е писано 5 дни преди да скъсаме, когато вече явно подсъзнателно съм усещала накъде вървят нещата...а разказът Върни се е писан на следващиq ден след късането мнях...мъже... мерси за пожеланието за успех
  • Като четях другите ти произведения долавях връзката между тях и вдействителност преживяните чувства. Това сега е нещо различно или просто е естествения край на една трудна любов...Но както и да е,харесва ми много От мен 6 и успех

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...