6.08.2004 г., 18:10

Пясък

1.9K 0 5
Като пясък от твоите шепи изтичам.
Не ме обичаш вече.Аз не те обичам.
А помниш ли някога как брояхме
песъчинки и лудо влюбени бяхме?

И всяка песъчинка беше ден,
а ти все по-влюбен в мен
името ми нежно шептеше,
пясъчни замъци градеше.

Но срутиха се кулите твои,
забравихме дните спокойни.
Вълна дойде и ме отвлече.
Няма да съм твоя вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НеЗнам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето и тук същата грешка!Първият ти куплет е уникален, но после твърде шаблонно!Можеш го, старай се повече!
  • Браво, супер е.
  • Също много сполучливо произведение!Съжалявам само,че е създадено от болка!
  • хмс,има връзка ,да...особено последните публикувани,всичките са за едно и също момче...тва е писано 5 дни преди да скъсаме, когато вече явно подсъзнателно съм усещала накъде вървят нещата...а разказът Върни се е писан на следващиq ден след късането мнях...мъже... мерси за пожеланието за успех
  • Като четях другите ти произведения долавях връзката между тях и вдействителност преживяните чувства. Това сега е нещо различно или просто е естествения край на една трудна любов...Но както и да е,харесва ми много От мен 6 и успех

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...