6 авг. 2004 г., 18:10

Пясък

1.9K 0 5
Като пясък от твоите шепи изтичам.
Не ме обичаш вече.Аз не те обичам.
А помниш ли някога как брояхме
песъчинки и лудо влюбени бяхме?

И всяка песъчинка беше ден,
а ти все по-влюбен в мен
името ми нежно шептеше,
пясъчни замъци градеше.

Но срутиха се кулите твои,
забравихме дните спокойни.
Вълна дойде и ме отвлече.
Няма да съм твоя вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НеЗнам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето и тук същата грешка!Първият ти куплет е уникален, но после твърде шаблонно!Можеш го, старай се повече!
  • Браво, супер е.
  • Също много сполучливо произведение!Съжалявам само,че е създадено от болка!
  • хмс,има връзка ,да...особено последните публикувани,всичките са за едно и също момче...тва е писано 5 дни преди да скъсаме, когато вече явно подсъзнателно съм усещала накъде вървят нещата...а разказът Върни се е писан на следващиq ден след късането мнях...мъже... мерси за пожеланието за успех
  • Като четях другите ти произведения долавях връзката между тях и вдействителност преживяните чувства. Това сега е нещо различно или просто е естествения край на една трудна любов...Но както и да е,харесва ми много От мен 6 и успех

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...