12.02.2014 г., 16:48 ч.

Пясък и дим (акростих) 

  Поезия » Друга
478 0 8

Още сънувам, когато

Тихо се спуска сумракът,

Как ме докосваш и някак

Аз се превръщам във пясък.

Как песъчинки от мене

Топли по ръцете ти парят,

От часовника на моето време

Откъсва се миг и догаря.

Бавно димът с песъчинките

Извива се, гали ти тялото.

Чувстваш ли? Днес съм по-истинска.

Аз на страстта съм началото.

Мислите твои подреждам,

Ето ме там, написана с огън,

Пламнала, чувствена, нежна,

Рисувам в сърцето ти обич.

Обичай ме лудо и истински,

Люби ме без мисли (на чисто),

Единствени ние сме смисъла

Тръпнещи в палеща близост.

Нощта е отново в разгара си

От пясък и дим нарисувана...

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??