Пясък и дим (акростих)
Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък.
Как песъчинки от мене
Топли по ръцете ти парят,
От часовника на моето време
Откъсва се миг и догаря.
Бавно димът с песъчинките
Извива се, гали ти тялото.
Чувстваш ли? Днес съм по-истинска.
Аз на страстта съм началото.
Мислите твои подреждам,
Ето ме там, написана с огън,
Пламнала, чувствена, нежна,
Рисувам в сърцето ти обич.
Обичай ме лудо и истински,
Люби ме без мисли (на чисто),
Единствени ние сме смисъла
Тръпнещи в палеща близост.
Нощта е отново в разгара си
От пясък и дим нарисувана...
© Биляна Битолска All rights reserved.
