27.06.2010 г., 8:51 ч.

Пълнолуние 

  Поезия » Философска
5.0 / 3
905 0 4

На вятърните мелници крилете

                           полюшват се прекършени.

В безкрайни тюркоазени полета

                           заспиват сънища несбъднати.

И тътнещ дъх на морски дракон

                           поглъща песента на рибите.

Чакали кискат се среднощно

                           и гонят падащи звезди.

Жетварят за жертва се приготвя

                           със лунен сърп, преливащ в медовина...

Комарчето умира неразбрано.

То търси топлина в гънките

                           на твойта дреха - не кървав пир.

© Тони Лунгарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Още произведения »