Пълнолуние
На вятърните мелници крилете
полюшват се прекършени.
В безкрайни тюркоазени полета
заспиват сънища несбъднати.
И тътнещ дъх на морски дракон
поглъща песента на рибите.
Чакали кискат се среднощно
и гонят падащи звезди.
Жетварят за жертва се приготвя
със лунен сърп, преливащ в медовина...
Комарчето умира неразбрано.
То търси топлина в гънките
на твойта дреха - не кървав пир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Лунгарска Всички права запазени
