27.06.2010 г., 8:51 ч.

Пълнолуние 

  Поезия » Философска
792 0 4

На вятърните мелници крилете

                           полюшват се прекършени.

В безкрайни тюркоазени полета

                           заспиват сънища несбъднати.

И тътнещ дъх на морски дракон

                           поглъща песента на рибите.

Чакали кискат се среднощно

                           и гонят падащи звезди.

Жетварят за жертва се приготвя

                           със лунен сърп, преливащ в медовина...

Комарчето умира неразбрано.

То търси топлина в гънките

                           на твойта дреха - не кървав пир.

© Тони Лунгарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатляваща творба!
    Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • То търси топлина в гънките/на твойта дреха - не кървав пир.

    Един оптимистичен финал, търсещ по-скоро ласката, отколкото грубостта и реалното на картината. Поздрав!
  • На вятърните мелници крилете
    превъртат се магически
    и нежните им вопли в небето
    настаняват се танцувайки....

    Поздравления, великолепно е!
Предложения
: ??:??