На вятърните мелници крилете
полюшват се прекършени.
В безкрайни тюркоазени полета
заспиват сънища несбъднати.
И тътнещ дъх на морски дракон
поглъща песента на рибите.
Чакали кискат се среднощно
и гонят падащи звезди.
Жетварят за жертва се приготвя
със лунен сърп, преливащ в медовина...
Комарчето умира неразбрано.
То търси топлина в гънките
на твойта дреха - не кървав пир.
© Тони Лунгарска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
