На вятърните мелници крилете
полюшват се прекършени.
В безкрайни тюркоазени полета
заспиват сънища несбъднати.
И тътнещ дъх на морски дракон
поглъща песента на рибите.
Чакали кискат се среднощно
и гонят падащи звезди.
Жетварят за жертва се приготвя
със лунен сърп, преливащ в медовина...
Комарчето умира неразбрано.
То търси топлина в гънките
на твойта дреха - не кървав пир.
© Тони Лунгарска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
