Пълнолуние...
465
0
2
Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее...
Нощта е като храм за сетивата,
унасят се те в своята молитва,
а от безмълвието и от самотата-
един копнеж неосъзнат политва...
... Душата ми!... Душата ми се моли:
на Бог, на Божествата, на Всемира
и вярва- в чудеса ли, в що ли,
които в тая бяла нощ намира!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Само че нещо мъничко ми спъна прочита. "А от безмълвието и от самотата"... Не мислите ли, че ако се махне "от" ще е по-добре?
