11.09.2006 г., 17:55

Пълзя

768 0 4

Пълзя

Бавно изминавам

Разтоянието което ми дадоха

Малко е

Но аз съм доволен

Че съм далеч от останалите

 

Всички са вятър

Аз съм хартиена лодка

Нямам море

Но имам хоризонти

Всички са вятър

И ме носят наоколо

 

Пътувам отвътре навън

Не сменям посоката

Забравям последния сън

И се събуждам в леглото си

 

Потно е

И е измачкано

Моето бъдеще

 

21.01.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...