Sep 11, 2006, 5:55 PM

Пълзя

  Poetry
769 0 4

Пълзя

Бавно изминавам

Разтоянието което ми дадоха

Малко е

Но аз съм доволен

Че съм далеч от останалите

 

Всички са вятър

Аз съм хартиена лодка

Нямам море

Но имам хоризонти

Всички са вятър

И ме носят наоколо

 

Пътувам отвътре навън

Не сменям посоката

Забравям последния сън

И се събуждам в леглото си

 

Потно е

И е измачкано

Моето бъдеще

 

21.01.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...