Sep 11, 2006, 5:55 PM

Пълзя

  Poetry
770 0 4

Пълзя

Бавно изминавам

Разтоянието което ми дадоха

Малко е

Но аз съм доволен

Че съм далеч от останалите

 

Всички са вятър

Аз съм хартиена лодка

Нямам море

Но имам хоризонти

Всички са вятър

И ме носят наоколо

 

Пътувам отвътре навън

Не сменям посоката

Забравям последния сън

И се събуждам в леглото си

 

Потно е

И е измачкано

Моето бъдеще

 

21.01.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....