akonitin (Никодим Сертов)
51 582
7.05.2009 г., 23:45 ч.

Пълзяща отрова 

  Поезия
908 0 6

Отровната чаша
небрежно подава,
покланя се ниско
с усмивка лукава.

... и чака да види
сега резултата,
за туй че го има,
той търси разплата.

Отпиваш ти смело
и гледаш напред,
и правиш се сякаш
изпил си ти мед.

Горчи ти в устата
и буца гърло задавя,
във тази игра
не ще се прощава.

А можеше да бъде иначе,
а можеше и да не боли,
но си се хванал...
духът ти и това ще изтърпи.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох!...

    Хубаво пишеш...
  • " Има вкус на отрова в началото
    но се оказва амрита накрая
    Сияйната, небесна наслада
    от сливането на разума с атмана"
    "Бхагавадгита"(18:37)

    емотикон "учудване" Много несъответно ли цитирам (правя го главно за да покажа ерудиция и авторитетност по някои въпроси, а всъщност, почти нищо не разбирам, май!?)? емотикон "засрамване"
  • Самакитката - цвете отровно,
    изникнало то от мисъл за ада,
    за Еднинствената си е биле любовно,
    а за други - стаена засада.
  • И нека да не мешаме отровите,
    че резултатът може да е по-коварен!
    Какъв е смисълът да продължиш,
    ако ще ходиш "кат' ударен" ?

    Хвала на такъви писания
  • я Евгений и ты Евгений,
    я не гении и ты не гении,
    я гавно и ты гавно,
    я - недавно, ну ты-давно

    безрезултатно ...

    Свет в конце тунеля есть-но тунель сука не кончается
  • Доколкото знам, аконитинът е сериозна отрова
Предложения
: ??:??