10.09.2018 г., 0:04

Първа среща

979 0 3

Пленена бленувам.
Сякаш сънувам.
Мъж като сияние.
Със сини очи аз зървам.
Цялата настръхвам...
А неговото тяло...
Стройно, с кожа бяла.
Изрисувано изцяло.
От мускули по цялото тяло.

Мислех, че всичко вече съм видяла
Че красотата му приключи
... но след това започна да говори...
И тогава нов пожар той отвори.
Чувах своите думи.
Моите непродумани смели мисли, копнежи
А той изнизваше сладките думи.
Мозъкът ми беше вцепенен.
Беше по дързък и смел от мен.
Виждах това, което исках от мен.
Виждах това, което цял живот търсех
Покриваше проклетият женски списък с изисквания.
Той е съвършен.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Deya Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @Гавраил Йосифов,
    В такива моменти жената се чувства по-слаба от всякога... Не беше рус, но беше бликащ бял извор със сини очи... 😍

    @Горския,
    Приемам топлите "съвършени" поздрави с необятна прегръдка.
  • Съвършен е, като мен.
    Поздрави за момичешките блянове.
  • Такива са първите срещи.Руси,синеоки с думи красиви.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...