първата любов
Не мога да заспя.При мен не идва този сън.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
