първата любов
Не мога да заспя.При мен не идва този сън.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
