29 may 2006, 17:00

първата любов

  Poesía
877 0 3
Не мога да заспя.При мен не идва този сън.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...