29 may 2006, 17:00

първата любов

  Poesía
875 0 3
Не мога да заспя.При мен не идва този сън.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...