29 may 2006, 17:00

първата любов

  Poesía
874 0 3
Не мога да заспя.При мен не идва този сън.
Въртя се в леглото си от сълзи.
През прозореца поглеждам и вече светло е навън,
денят със светлина небето е изпълнил.
Дали виновен ти си,че настъпи бавно края
на онази обич обгърната от страст?
Или виновна аз съм,че от свойте чувства те изваях
и ти позволих над мен да имаш власт.
Тази болка ме гори.Отвътре ме разяжда.
Горчи в сърцето ми тъга.
След старата любов нова се поражда,
но първата оставя завинаги следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...