20.03.2008 г., 9:53

Първата молитва

1.2K 0 15
 

Знаеш ли, до днес не съм се молила!
Нямам си заучена молитва...
Но даже невъзможното бих сторила
и непосилното сърцето ще опитва,
за да имам във гърдите си живот -
молитвата нали живот дарява!

Във името на своята любов
човек за предразсъдъци забравя.

Непременно ли да ида в църква
или може и на голата земя
да коленича!
                     Само да не сбъркам!
Ти грешна никога не би ме заобичал...
Може ли на глас слова да свързвам
или тихо думичките да изричам?
Поправи ме ако някъде прибързвам -
още съм неопитна.
                               Безлична!
Трябва ли с душата да усетя
всяка мисъл, пареща челото?!
Ще имам ли на начинаещи късмета
молитвата да доведе доброто?

Не ме съди прибързано, недей!
Казвам ти, за първи път се моля.
Сърцето ми в земята разпилей,
но само остави ме да говоря...
Трудно бе молитва да измисля -
само две-три думички изричам...
Събран е в тях светът и моят смисъл! -
Обичай ме! За малко ме обичай!

... Прости, ако безмислици говоря!
Казвам ти, за първи път се моля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • няма нужда да знаеш молитва за да се помолиш истински когато думите излизат от сърцето ти това е най силната и чиста молитва.
    Браво невероятно си го описала
    Поздравявам те
  • Ееее, пак онемях! Браво, мила, страхотна си! Прегръщам те!
  • Никога не е късно...
    Откровен стих!
  • Много ми хареса стихчето особено това
    ".. Прости, ако безмислици говоря!
    Казвам ти, за първи път се моля..."

    БРАВО
  • Молитвата трябва да идва от сърцето. Дори и без думи, тя ще бъде чута. Понякога не можем да се изразим, а само отправяме молещи очи към Бог. Той знае...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...