20 мар. 2008 г., 09:53

Първата молитва

1.2K 0 15
 

Знаеш ли, до днес не съм се молила!
Нямам си заучена молитва...
Но даже невъзможното бих сторила
и непосилното сърцето ще опитва,
за да имам във гърдите си живот -
молитвата нали живот дарява!

Във името на своята любов
човек за предразсъдъци забравя.

Непременно ли да ида в църква
или може и на голата земя
да коленича!
                     Само да не сбъркам!
Ти грешна никога не би ме заобичал...
Може ли на глас слова да свързвам
или тихо думичките да изричам?
Поправи ме ако някъде прибързвам -
още съм неопитна.
                               Безлична!
Трябва ли с душата да усетя
всяка мисъл, пареща челото?!
Ще имам ли на начинаещи късмета
молитвата да доведе доброто?

Не ме съди прибързано, недей!
Казвам ти, за първи път се моля.
Сърцето ми в земята разпилей,
но само остави ме да говоря...
Трудно бе молитва да измисля -
само две-три думички изричам...
Събран е в тях светът и моят смисъл! -
Обичай ме! За малко ме обичай!

... Прости, ако безмислици говоря!
Казвам ти, за първи път се моля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • няма нужда да знаеш молитва за да се помолиш истински когато думите излизат от сърцето ти това е най силната и чиста молитва.
    Браво невероятно си го описала
    Поздравявам те
  • Ееее, пак онемях! Браво, мила, страхотна си! Прегръщам те!
  • Никога не е късно...
    Откровен стих!
  • Много ми хареса стихчето особено това
    ".. Прости, ако безмислици говоря!
    Казвам ти, за първи път се моля..."

    БРАВО
  • Молитвата трябва да идва от сърцето. Дори и без думи, тя ще бъде чута. Понякога не можем да се изразим, а само отправяме молещи очи към Бог. Той знае...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...