5.10.2008 г., 14:05

Първата ни среща

869 0 0
Първата ни среща

Спомняш ли си първата ни среща?
Когато съдбата ни спря един до друг,
непознати и забързани в своите мисли.

Тогава зимата се опитваше да покрие земята
с белоснежни мечти и пухкави снежни къдели.
Хората наоколо бързаха да се приберат и
така пропуснаха да се запознаят с очарованието на зимата.

Миглите ни бяха гримирани със снежни кристали,
през които зърнахме добрата снежна кралица.
Ръката ти докосна лицето ми - сега се усмихваш,
а аз с треперещи пръсти погалих косите ти.

Устните ми се усмихнаха и ти продумаха „здравей”,
а ти ме прегърна и чух сърцето ти да ме зове.
Зимата искаше и тя да участва в този заговор
и ни обеща да е наша закрилница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Захи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...