Oct 5, 2008, 2:05 PM

Първата ни среща

  Poetry » Love
871 0 0
Първата ни среща

Спомняш ли си първата ни среща?
Когато съдбата ни спря един до друг,
непознати и забързани в своите мисли.

Тогава зимата се опитваше да покрие земята
с белоснежни мечти и пухкави снежни къдели.
Хората наоколо бързаха да се приберат и
така пропуснаха да се запознаят с очарованието на зимата.

Миглите ни бяха гримирани със снежни кристали,
през които зърнахме добрата снежна кралица.
Ръката ти докосна лицето ми - сега се усмихваш,
а аз с треперещи пръсти погалих косите ти.

Устните ми се усмихнаха и ти продумаха „здравей”,
а ти ме прегърна и чух сърцето ти да ме зове.
Зимата искаше и тя да участва в този заговор
и ни обеща да е наша закрилница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Захи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...