5 окт. 2008 г., 14:05

Първата ни среща

873 0 0
Първата ни среща

Спомняш ли си първата ни среща?
Когато съдбата ни спря един до друг,
непознати и забързани в своите мисли.

Тогава зимата се опитваше да покрие земята
с белоснежни мечти и пухкави снежни къдели.
Хората наоколо бързаха да се приберат и
така пропуснаха да се запознаят с очарованието на зимата.

Миглите ни бяха гримирани със снежни кристали,
през които зърнахме добрата снежна кралица.
Ръката ти докосна лицето ми - сега се усмихваш,
а аз с треперещи пръсти погалих косите ти.

Устните ми се усмихнаха и ти продумаха „здравей”,
а ти ме прегърна и чух сърцето ти да ме зове.
Зимата искаше и тя да участва в този заговор
и ни обеща да е наша закрилница.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Захи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....