1.12.2012 г., 10:33 ч.

Първи монолог на клоуна 

  Поезия
685 0 6

 

 

ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА

 

            “Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”

                                                                                            Хайнрих Хайне

            “Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”

                                                                                            Франсуа Мари Аруе – Волтер

 

Героите си тръгват, уморени са

и идва моят чакан звезден час –

след подвига редът е на арената

да влязат клоуните.

Сиреч – аз!

 

Отдавна този ред сте си харесали –

платили сте за цирк с асортимент.

Нали е важно вие да сте весели,

нали глупака търсите у мен?

 

Е, аз съм целият една нелепица –

с костюма си, с носа непоносим,

с приличното на палачинка кепенце.

Но шутовски е само моят грим!

 

О, всеки знае две-три мъдри думички,

да се представи – всеки знае как.

Но трябва да си умен, твърде умен,

за да се правиш вещо на глупак.

 

И аз се правя – седем дни в неделята,

понякога по два пъти на ден.

За вас е просто повод за веселие,

когато се сравнявате със мен.

 

Но аз ви гледам тука, от арената –

светът край нас е вечният Содом.

Не сме ли лудницата на вселената,

не сме ли всъщност жълтият й дом?

 

Едно безмислено стълпотворение

на гении и хора без души

живота слави – и си реже вените,

от тук изгражда, а от там руши.

 

Събира мъдрост – и я разпилява,

преяжда тук, умира там от глад,

живее в грях, убива и взривява.

Побъркан, неразумен, болен свят...

 

Заразно болен или луд за вързване!

Сложете катинар на всеки вход

и ви съветвам просто да побързате:

светът е лудост, лудостта – живот.

 

Търкаля се из космоса Земята ни,

и време е в настъпващия ден

табела да поставим на вратата й:

“Вход за нормални – строго забранен!”

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пореден трик - гротескна клоунада
    за глупав свят, съвсем обездушен
    с последната маскирана тирада.
    За ненормални - входът разрешен!
  • Благодаря, приятели! Желая ви спокойна неделя...
  • Силно стихотворение,Валентине!Поздрави!
  • Жалкото е, че тази мъдрост се добива с цената на много страдания и много години, преживени в какви ли не унижения
  • Уникално!! И много правдиво!! С огромно уважение..!!
  • Първи коментар : Когато Поетът говори, коментаторът слуша и се учи
Предложения
: ??:??