Първи сняг
Пада тишината, пада.
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло
и мачка вирусите зли.
Като всемирно огледало
на съкровените мечти.
Студът пощипва личицата.
С червени бузки и със шал
играят със снега децата.
Какъв прекрасен зимен бал!
Кому са нужни новините -
статистики за смърт и зло?
Дърветата сега са зрители
със бели шапки и палто.
Всичко е вълшебно бяло,
изпратено да ни плени,
за да започнем отначало
да си събираме мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
