1 dic 2020, 7:50

Първи сняг

  Poesía
390 0 1

 

Пада тишината, пада.
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя. 

 

Превръща чернотата в бяло
и мачка вирусите зли.
Като всемирно огледало
на съкровените мечти. 

 

Студът пощипва личицата.
С червени бузки и със шал
играят със снега децата.
Какъв прекрасен зимен бал! 

 

Кому са нужни новините -
статистики за смърт и зло?
Дърветата сега са зрители
със бели шапки и палто. 

 

Всичко е вълшебно бяло,
изпратено да ни плени,
за да започнем отначало
да си събираме мечти. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...