Първи сняг
Пада тишината, пада.
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло
и мачка вирусите зли.
Като всемирно огледало
на съкровените мечти.
Студът пощипва личицата.
С червени бузки и със шал
играят със снега децата.
Какъв прекрасен зимен бал!
Кому са нужни новините -
статистики за смърт и зло?
Дърветата сега са зрители
със бели шапки и палто.
Всичко е вълшебно бяло,
изпратено да ни плени,
за да започнем отначало
да си събираме мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
