Първичен възел
Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина,
след който всичко скръбно се смълчава
и идва със въздишка вечерта…
нахално млада, нещо обещава
и в него няма намек за вина,
а само страст, помитаща и страшна,
разкъсала последната юзда
и стремето на женската ми жажда.
***
Не беше ад, навярно беше рай
и звук от много, много тънки струни…
бе нещо сладко с аромат на лайм
… и бе онази обич помежду ни.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
