12.11.2020 г., 8:20 ч.

Първична сила 

  Поезия
188 0 2

Очите му
извиват железа,
преместват канари,
прогарят кратери,
в които мисълта
от огнена река
превръща се
в ленива вада.

Със плещите си
скрива пролетта
в окастрените клони
на дърветата;
един замах
и вятърът в ръкава му
е укротен
А аз съм немощна.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??