Първите
Когато дойдохме, още
тука летище нямаше.
В дъждове и лапавици нощем
в кални землянки си лягахме.
А дружбата ни с машините
беше стократно изпитана.
По метала оставаха пръстите ни,
а среброто му - по косите ни!
Всеки би се отказал
при такива условия.
Но човекът издЪржа на всичко,
а техникът - и повече!
Беше отлична техника.
Но такава, че надвишаваше
дързостта на сърцата ни
мощността на двигателя.
Над мъглите се впускахме
и летяхме през бурите,
и мълчахме покрусени,
ако някой не се завръщаше.
Всеки би се уплашил
при такива условия.
Но техникът издЪржа на всичко,
а летецът - и повече!
В гарадоци живяхме.
В снежни зими се свивахме.
Вълците и чакалите
под прозорците виеха.
Без топливо оставали,
без вода, без електричество -
с дъха си висулките стапяхме,
за да окъпем децата си.
Всеки би се отчаял
при такива условия.
Но летецът издЪржа на всичко,
а жена му - и повече!
____
Това стихотворение съм написал през 1969 или 1970 година. На Първи април беше празникът на авиационния полк на летището в Добрич. Полкът вече го няма, но ни беше приятно да си го спомним.
тука летище нямаше.
В дъждове и лапавици нощем
в кални землянки си лягахме.
А дружбата ни с машините
беше стократно изпитана.
По метала оставаха пръстите ни,
а среброто му - по косите ни!
Всеки би се отказал
при такива условия.
Но човекът издЪржа на всичко,
а техникът - и повече!
Беше отлична техника.
Но такава, че надвишаваше
дързостта на сърцата ни
мощността на двигателя.
Над мъглите се впускахме
и летяхме през бурите,
и мълчахме покрусени,
ако някой не се завръщаше.
Всеки би се уплашил
при такива условия.
Но техникът издЪржа на всичко,
а летецът - и повече!
В гарадоци живяхме.
В снежни зими се свивахме.
Вълците и чакалите
под прозорците виеха.
Без топливо оставали,
без вода, без електричество -
с дъха си висулките стапяхме,
за да окъпем децата си.
Всеки би се отчаял
при такива условия.
Но летецът издЪржа на всичко,
а жена му - и повече!
____
Това стихотворение съм написал през 1969 или 1970 година. На Първи април беше празникът на авиационния полк на летището в Добрич. Полкът вече го няма, но ни беше приятно да си го спомним.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
