Ангар (Ангел Чортов)
796 1874
2.04.2008 г., 10:04 ч.

Първите 

  Поезия » Друга
606 0 6
Когато дойдохме, още
тука летище нямаше.
В дъждове и лапавици нощем
в кални землянки си лягахме.
А дружбата ни с машините
беше стократно изпитана.
По метала оставаха пръстите ни,
а среброто му - по косите ни!

Всеки би се отказал
при такива условия.
Но човекът издЪржа на всичко,
а техникът - и повече!

Беше отлична техника.
Но такава, че надвишаваше
дързостта на сърцата ни
мощността на двигателя.
Над мъглите се впускахме
и летяхме през бурите,
и мълчахме покрусени,
ако някой не се завръщаше.

Всеки би се уплашил
при такива условия.
Но техникът издЪржа на всичко,
а летецът - и повече!

В гарадоци живяхме.
В снежни зими се свивахме.
Вълците и чакалите
под прозорците виеха.
Без топливо оставали,
без вода, без електричество -
с дъха си висулките стапяхме,
за да окъпем децата си.

Всеки би се отчаял
при такива условия.
Но летецът издЪржа на всичко,
а жена му - и повече!

____
Това стихотворение съм написал през 1969 или 1970 година. На Първи април беше празникът на авиационния полк на летището в Добрич. Полкът вече го няма, но ни беше приятно да си го спомним.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!!!
  • Благодаря ти, че го припомняш това време...
    Хубаво е, да се знае. Никой и нищо не бива
    да бъде забравено...то е част от живота ни.
    трогна ме...с обич, Ангар.
  • Хубаво изживяване, благодаря Ангар!!!
  • Поклон!...
    Поклон ли? Неуместно!
    Пред тебе сторвам "Небо-склон"!!:

    Търча по стръмния наклон,
    щастлив от туй, че толкоз лесно,
    направил съм си планер свой-
    от две парчета стиропор , пера и пръчка
    бях на шест ли?...
    А "планерът" ми се разбива
    след кратък полет и до мрак
    зает съм да го ремонтирам,
    със Дива Радост-"Утре-пак!"
    "Свободен Полет, не хвърчило!"
    и чак преливам от мерак
    да полетя и аз в Небето,
    което два пъти на ден
    кънти над мен в Страхотен Екот
    от разтрошената бариера-
    "Скорост , Надминала Звука"
    тъй, като тате обясни ми,
    а той-нали е офицер-
    поддържа чудните машини,
    затуй далече е от мен...

    И щом се върне от запаса-
    ще му покажа тоз модел
    на "самолет" не за украса,
    на планер тип "Морски Орел"...


    Припомни ми мечтите детски-
    БлагоДаря ти и прости,
    ако припомнил съм моменти
    на "Радостта, дето боли"
  • Поздрав за стиха!!!Поклон пред силата и упорството!!!
  • А за мен беше повече от приятно да се докосна до стиха ти! Поклон! Поздрави, Ангар!
Предложения
: ??:??