Първо внуче
Появи се в зимен ден.
Дойде на този свят в час късен.
Онемели те поехме в ръце,
спрели дъх пред божественото чудо.
Животът - досега безсмислен -
потече отново с пълна газ.
Всеки в тебе е вглъбен,
гледа нищо да не липсва.
Аромат на бебешко телце,
мека, нежна кожа,
ангелско лице -
не мога обичта да въздържа,
изригва в хиляди слънца!
Благодарни на съдбата,
че доведе те при нас,
коленичим, молим бога със здраве
да те дари.
Благовидната Богородица над теб да бди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Да ти е живо и здраво внучето! А ти, да пишеш все хубави и весели стихове!
