Първо внуче
Появи се в зимен ден.
Дойде на този свят в час късен.
Онемели те поехме в ръце,
спрели дъх пред божественото чудо.
Животът - досега безсмислен -
потече отново с пълна газ.
Всеки в тебе е вглъбен,
гледа нищо да не липсва.
Аромат на бебешко телце,
мека, нежна кожа,
ангелско лице -
не мога обичта да въздържа,
изригва в хиляди слънца!
Благодарни на съдбата,
че доведе те при нас,
коленичим, молим бога със здраве
да те дари.
Благовидната Богородица над теб да бди!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Да ти е живо и здраво внучето! А ти, да пишеш все хубави и весели стихове!
