Как да те обичам? Ти ме мразиш.
Как да поговорим? Ти мълчиш.
Щом докосна те, от мен се пазиш.
Пусна ли те, ще ме нараниш!
Ти приятелство не заслужаваш
и не искаш моята любов.
Ценното във мен не уважаваш,
за промяната не си готов.
И защо си мислех, че желая
толкова студено същество?
Явно все за принцове мечтая,
сякяш си от друго плетиво.
Чудно! Виждам цялата картина,
скрита зад заблуди и лъжи.
Лошата история премина.
Истината в центъра лежи.
Без войни, сълзи несподелени.
Ти за мен си просто стар познат.
По-добре да бъдем разделени -
всеки в своя малък, пъстър свят!
Нещо в тебе още ме привлича,
но какво е, тъй и не разбрах.
Но не е достойно да обичам,
водена от болка или страх.
Времето страха ще излекува,
болката за миг ще угаси.
Раните дълбоки ще целува
и от спомена ще ме спаси.
Новото, красивото начало
пак стои, изправено пред мен.
Истинско и съвършено цяло -
влиза с тихи стъпки в моя ден.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени