Пъстър свят
Как да те обичам? Ти ме мразиш.
Как да поговорим? Ти мълчиш.
Щом докосна те, от мен се пазиш.
Пусна ли те, ще ме нараниш!
Ти приятелство не заслужаваш
и не искаш моята любов.
Ценното във мен не уважаваш,
за промяната не си готов.
И защо си мислех, че желая
толкова студено същество?
Явно все за принцове мечтая,
сякяш си от друго плетиво.
Чудно! Виждам цялата картина,
скрита зад заблуди и лъжи.
Лошата история премина.
Истината в центъра лежи.
Без войни, сълзи несподелени.
Ти за мен си просто стар познат.
По-добре да бъдем разделени -
всеки в своя малък, пъстър свят!
Нещо в тебе още ме привлича,
но какво е, тъй и не разбрах.
Но не е достойно да обичам,
водена от болка или страх.
Времето страха ще излекува,
болката за миг ще угаси.
Раните дълбоки ще целува
и от спомена ще ме спаси.
Новото, красивото начало
пак стои, изправено пред мен.
Истинско и съвършено цяло -
влиза с тихи стъпки в моя ден.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
