10.05.2016 г., 14:41 ч.

Път 2 

  Поезия » Философска
267 0 1

Изпълнен със мечти за красота,

аз вървя по пътя свой,

където чака ме нощта,

когато греят ме звезди безброй.

 

И аз ще чезна в техния простор,

от майката природа прегърнат,

и тъй е със всеки, няма спор,

че всеки в прах ще е превърнат.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??