Път
Път…
Дълъг, стръмен…
Влажен…
Намокрен от дъждовните капки!
Дървета тъжни,
свели плахо своите клони,
а листата им във пъстри бои потопени!
Тук самотата любовта гони!
Чудя се къде са белите линии,
които водеха ме към вкъщи?
Изтрити са, сякаш с гумичка,
и не зная как да се прибера, сърцето ми се мръщи!
Въпроси…
Дилеми,
изправям се пред тях…
И чакам отговора,
някой да ми каже, да се спася от този свят!
Всичко е срещу мене,
някак страшно е…
Аз нося своето тежко бреме,
и ще чакам деня на страшния съд…
Стигам пън…
На който сядам…
Чакам…
Някоя сродна душа…
Аз ще остана…
За да преборя…
Страха от мен самата,
от властващата в мен самота…
Страха от неизвестното,
в тъмнината,
бродещ тихо в нощта!
© Усмивка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, Маги, Пепи и Пети... Много прегръдки и усмивки
-
Щом си сред нас - себеподобните, не си сама!!!
Усмивки за теб! -
И от мен да знаеш:Винаги има утро,винаги!С обич
-
Чакаш ли ме още?
Там ,седнала на пъна,
чакаща сродна душа...
Тук съм за да ти кажа ,
че светът е най-красивото
място за живеене и в него
не бива да се страхуваш, защото не си сама...
С много обич, за теб, Усмивке.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
