mqy4e (Енигма)
21 15
10.10.2009 г., 12:12 ч.

Път 

  Поезия » Философска
566 1 2

Неравен път пред всекиго стои,

макар такъв, човек го извървява,

животът толкова бързо се топи,

че даже не усещаш как минава.

 

Задъхано, напрегнато вървим

препъвайки се, пътят продължава,

търчим към край, от който се боим,

дори не знаем колко още път остава.

 

За да вървим, необходими са мечти,

надежди, дето пътят да окрилят,

безкрайно нужни са, не можеме сами,

те карат личността да преоткрива.

© Енигма Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е важно, колко път остава.
    С надежда нека да вървим.
    Животът скучно преминава,
    когато нямаме мечти.

    Хареса ми.Поздравления!
  • Като пеперуди в пламък...

    "...търчим към край, от който се боим,

    дори не знаем колко още път остава...."

Предложения
: ??:??