30.12.2012 г., 11:10

Път

571 0 2

Когато всичко в мен умира,

хвани ме за ръка и заведи ме там - в безкрая,

където има само светлина.

Не ме оставяй да загубя - пътя,

не ме изпускай от очи,

не казвай нищо - а до мен върви.

Така ще бъда тиха и спокойна,

откраднала от твойта топлина,

и когато стигнем - там в безкрая,

остави ме сама да продължа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Кралева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БлагодаряЗдрава и щастлива 2013г.
  • Винаги има край, но като отдалечаване на хоризонта може. Поздравления и весело посрещане на 2013-та!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...