Път

Poetry » Love

569 0 2

Когато всичко в мен умира,

хвани ме за ръка и заведи ме там - в безкрая,

където има само светлина.

Не ме оставяй да загубя - пътя,

не ме изпускай от очи,

не казвай нищо - а до мен върви.

Така ще бъда тиха и спокойна,

откраднала от твойта топлина,

и когато стигнем - там в безкрая,

остави ме сама да продължа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

megy (Меги Кралева)

БлагодаряЗдрава и щастлива 2013г.

2012-12-31T16:19:18+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Винаги има край, но като отдалечаване на хоризонта може. Поздравления и весело посрещане на 2013-та!

2012-12-31T15:22:03+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0