15.04.2016 г., 20:49 ч.

Път 

  Поезия » Философска
381 0 1

Зори изгряват, аз съм на път.

Свежа трева избуява.

Вятър вее във потаен кът

и душа ми тамо се успокоява.

 

Че животът път е, макар нелесен

и той е чудна песен,

докато не дойде вечерта,

когато спуска се нощта...

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Зори изгряват, аз съм на път.
    Свежа трева избуява.
    Вятър вее във потаен кът
    и душа ми тамо се успокоява."
Предложения
: ??:??