Зори изгряват, аз съм на път.
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява.
Че животът път е, макар нелесен
и той е чудна песен,
докато не дойде вечерта,
когато спуска се нощта...
© Георги Todos los derechos reservados
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява."