16.09.2005 г., 12:19

Път без винетка

1K 0 5
Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята,
пролетни спомени будят.
Сплетни и интриги,
любовни послания,
радости, болки, съдби.
Скъсани диги,
душевни терзания,
изгрев и залез, звезди.
Потънали в мрака
надежди искрят.
Слънчеви, пролетно-летни.
Забързано някак
не виждаме, как
животът лети мимолетно.
В последния час
ще цари равносметка,
Петър, грехове и кантар.
Флигорни и бас,
път без винетка,
посока - небесен олтар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как съм пропуснала този интересен стих! Напоследък и на мен все такива стихове ми се въртят в главата, напълно го почувствувах. Поздравления и едно закъсняло 6 с !
  • Много хубаво 6
  • Хубаво
  • Внимавай за катаджии скрити...
  • Дявол си в своя си стил, дявол да те вземе
    Още без да съм го дочела до края започнах да си пиша мнението. Просто зная какво очаквам. И очакванията ми, както винаги са оправдани.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...