16 sept 2005, 12:19

Път без винетка

  Poesía
1K 0 5
Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята,
пролетни спомени будят.
Сплетни и интриги,
любовни послания,
радости, болки, съдби.
Скъсани диги,
душевни терзания,
изгрев и залез, звезди.
Потънали в мрака
надежди искрят.
Слънчеви, пролетно-летни.
Забързано някак
не виждаме, как
животът лети мимолетно.
В последния час
ще цари равносметка,
Петър, грехове и кантар.
Флигорни и бас,
път без винетка,
посока - небесен олтар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как съм пропуснала този интересен стих! Напоследък и на мен все такива стихове ми се въртят в главата, напълно го почувствувах. Поздравления и едно закъсняло 6 с !
  • Много хубаво 6
  • Хубаво
  • Внимавай за катаджии скрити...
  • Дявол си в своя си стил, дявол да те вземе
    Още без да съм го дочела до края започнах да си пиша мнението. Просто зная какво очаквам. И очакванията ми, както винаги са оправдани.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...